Сироп от черен касис с мед и лимон без варене

Както ви писах вчера в Instagram, оказахме се с два килограма черен касис от една съседка, приятелка на свекърва ми (хората на село са много мили – току ни извикат да им оберем касиса, черешите или малините 💜).

Касисът има един интересен вкус, който напомня за хвойна и папая – леко нагарча, леко киселее и според мен, въпреки необичайността си, не е много подходящ за директна консумация. Добавих малко в сутрешните ми овесени ядки, но реших болшинството от плодовете да направя на сироп по любимия ми способ – суров, с мед и лимон (като бъза). Тъй като нямах повече от два буркана мед, останалото количество го направих със захар.

Сигурно ще ви направи впечатление, захарта е доста голямо количество, за да компенсира горчиво-киселия вкус на касиса. Аз малко я намалих, но съм я посочила тук така както беше в оригиналната рецепта.

Аз, като върл почитател на меда, предпочитам сиропа с мед, но само искам да ви спомена, че касисът има някакво свойство, поради което сокът му много лесно се желира. В крайна сметка, сиропът с мед не е с такава хомогенизирана консистенция като този със захар и когато го разреждате на дъното може да останат малки парченца, но у дома всички го харесахме, така че ако не ви е за изложба, може би ще се хареса и на вас :).

Ето и рецептата:

Сироп от черен касис с мед и лимон без варене

рецепта от Паралел 42

1 кг черен касис – почистен от дръжки и листа, измит

мед или захар (на 1 л. течност – 2 кг мед/захар)

сокът на 1 лимон (или 1/2 ч.л. лимонтузу) за 1 л. течност, прецеден

Смилате плодовете със сокоизтисквачка или пасатор и прецеждате през тензух или сито (прецеждането е най-трудоемката част, ако ползвате пасатор; отделете си време за нея). След това добавяте меда (захарта) и лимона и разбърквате докато се разтопи. Медът ми се разтопи по-бързо, но захарта оставих през нощта на хладно и на сутринта беше разтопена. Разливате в подсушени шишета. Съхранявате в хладилник един месец (според сайта, от който взех рецептата – 5 месеца).

Тъй като изтисквах сока на касиса през сито, остана доста сок в пулпата. Добавих й вода, престоя една нощ и на следващия ден добих още 400 мл. сок и от нея. Останалата пулпа можете да изхвърлите в компоста или да използвате в някое печиво. Аз направих от любимите ми плодови мъфини с нея. Ще ви споделя рецептата скоро.

Желая ви хубави августовски дни!

Лимонов кекс с маково семе

Меко е да кажа, че последните месеци бяха особени – почти само у дома с малки разходки от време на време. Детето отказа разходките в един момент – виждаха му се безсмислени, а и не е голям човек, за да разбере, че е добре за здравето и то не само за физическото.

В крайна сметка, макар и отскоро, намерихме спасение на село. Оказа се по-голямо спасение, отколкото очаквах.

Мислим си, че сме много случили, като сме в града, но затворени у дома или в офиса, без културен живот и срещи с приятели, всъщност откриваме друг вид нищета – на липсата на движение, на чист въздух, на общуване с природа или на изобилието, което животът на село дава.

Като дойдохме на село беше време за бъз. Имам чувството, че във и около София има 5 храста с бъз и всички от тях берем. Информацията за бъзов храст на чисто място си я споделяме само с доверени приятелки, а е съвсем естестено за него да знае и някой друг от едномилионния град. Т.е. като отидеш до храста се радваш и 15 цвята да набереш.

Идвам в село и виждам храсти с бъз отрупани с толкова много цветове, че просто не знам откъде да ги подхвана. Хората от селото не им обръщат никакво внимание. Започнах да ги бера. В един момент установих, че трябва да спра, че не мога да ги обера и че това е ОК.

Този бъз, който беше навсякъде, ме накара да се замисля за изобилието, което пропускаме в града, а то е на едно село разстояние.

Надявам се разказът ми да не подразни тези от вас, които все още сте в града. Надявам се скоро да откриете вашето изобилие на едно село или море разстояние ;).

По-долу е рецепта, вдъхновена от разказа на една приятелка за това какъв хубав лимонов кекс с маково семе е направила. Имах два био лимона и реших да ги оползотворя. Получи се пухкав, влажен и ароматен кекс. Ето и рецептата:

Лимонов кекс с маково семе

по рецепта на Del’s Cooking Twist

1 и 3/4 ч.ч. брашно (225 г)

1 ч.л. бакпулвер

1/2 ч.л. сол

3/4 ч.ч. размекнато масло (175 г)

3/4 ч.ч. захар (165 г)

3 големи яйца

2 с.л. лимонов сок (от около 1 лимон)

кората от два лимона – ситно на ренде

2 с.л. маково семе

3/4 ч.ч. прясно мляко (175 мл)

За глазурата (по желание):

60 гр. пудра захар

1 ч.л. лимонов сок

1 ч.л. мляко

Смесвате брашното с бакпулвера и солта и оставяте настрана.

В робот или в дълбока купа разбърквате размекнатото масло със захарта. Прибавяте яйцата едно по едно, а накрая лимоновия сок, ситно настърганата лимонова кора и маковото семе.

Включвате фурната на 180 градуса.

На ниска скорост добавяте половината от млякото, след което половината от брашняната смес, докато се поемат от сместа и накрая останалото мляко и брашно.

Изливате сместа в покрита с хартия за печене тавичка 40/17 см или в кръгла с диаметър 30 см. Печете приблизително 50 мин, докато поставена в центъра клечка излезе суха.

Глазура:

Първоначално мислех да го правя без глазура, но кексът се оказа не прекалено сладък, а и детето настояваше, та намалих оригиналните количества за глазурата наполовина и съм дала мерките, които аз използвах. Прави се много лесно и бързо.

В малък съд добавяте лека-полека лимоновия сок и млякото към пудрата захар, докато се получи смес, която не е прекалено гъста или прекалено течна. Разбърквате добре до гладка смес. Разнесете въхру добре изстиналия кекс с лъжичка и изчакайте да стегне. Ние не винаги успяваме да изчакаме :)

Желая ви слънчево, здраво и спокойно лято!

Зелено смути за пролет

Мили хора, не съм писала тук от две години изглежда!… Бях забравила дали блогът ми е в wordpress или blogspot!? Търсих го на второто място. Оказа се на първото :)… Дано успея и да пусна една публикация като хората! ;)

Без повече обяснения и направо по темата. От миналата година се опитвам да се храня по-здравословно отпреди. То не че се хранех лошо, но се оказа, че било хубаво още по-добре.

Та, започнах да си правя смутита. Първоначално – с голям ентусиазъм, но разни събития ме завъртяха, аз се поуспокоих, че така или иначе си се храня добре и за януари си направих може би 3 смутита.

През последните дни и седмици си мислех „Хайде- днес, хайде – утре“ и явно най-накрая му дойде реда днес.

Зелено смути за начинаещи

по Green Kitchen Smoothies

2 порции

1 узрял банан

50 гр. броколи, цветчета (3 цветчета приблизително)

50 гр. спанак (1 голяма шепа ) или замразен грах

1 с.л. ленено семе (нямах и замених с шепа накиснати от вечерта бадеми; може и с 1 ч.л. с връх ядково масло)

1/2 ч.л. настърган джинджифил

1/2 сок от лимон

250 мл. прясно изтискан сок от портокал (замених с 1 цял портокал (без семки), който сложих в блендера с малко вода (до 1/3 от зеленчуците))

Накълцах броколито на ситно, сложих почистения спанак, накиснатите бадеми, джинджифила, разделения на резени портокал (вижте само да е без семки), начупения на едро банан, лимоновия сок, залях с водата и пуснах блендера.

Можете да съхранявате в плътно затворен буркан до 48 часа според авторите, макар да съм чувала, че зеленолистните много бързо губят полезните си качества и е добре да се консумират веднага след приготвяне.

Рецептата е препоръчана като зелено смути за деца. Не съм изпробвала още  на детето, което гледа подозрително всичко де що е зелено, но реших да споделя, че може да имате по-благоразположени деца. :)

Както се вижда, само три от оригиналните съставки на ръцептата съм запазила. Всички други съм видоизменила според това какво имам вкъщи и какво ми хареса. Експериментирайте и вие, за да откриете своя вкус. Например, лимонът не присъства в оригиналната рецепта и ако правите смутито за деца, според вкуса на детето ви, можете да го пропуснете.

Желая ви хубави почивни дни и дано по-често се срещаме тук тази година! :)

Брюкселско зеле на фурна

Малко със закъснение, но Честита нова година! Да сте здрави, весели и засмени през Новата година и да има място в живота ви за красота, вкусна храна и моменти за себе си!

Вчера детето отиде за пръв път от месец при свекърва ми и днес вместо да върша едни работи, които е крайно време да започна да върша, аз безметежно се подвизавам из кулинарните блогове и си запазвам рецепти в Pinterest.

Така ми дойде вдъхновението да приготвя една връзка с броколи, която чакаше в хладилника отпреди Коледа (не ме питайте в какво състояние, но планирането покрай празниците невинаги е перфектно). Та, ентусиазирана, си направих това лесно, бързо и вкусно брюкселско зеле на фурна. Подходящо е за гарнитура или за основно ястие. Вкусно е докато е топло.Брюкселско зеле на фурна

рецепта на Table for two

500 гр. брюкселско зеле

4-5 с.л. зехтин

сол

1/2 скилидка чесън, смачкана (по желание, може и на прах)

Загрявам фурната на 200 градуса.

Разполовявам всяка главичка зеле наполовина, изсипвам в тава, достатъчно голяма, за да не се застъпват половинките, поливам с част от зехтина, посолявам, добавям смачкания чесън, разбърквам докато половинките се покрият със зехтин, добавям още малко зехтин, ако е небходимо, за да не е сухо зелето и го слагам в нагорещената фурна. Пека 35 минути, като на 15-тата минута го разбърквам, за да се изпече равномерно. Вадя от фурната, когато стане златисто от двете страни. Към края на печенето, според големината на зелчиците, е възможно да ви е необходимо по-малко време за печене, така че разчитайте повече на носа и очите си отколкото на минутите за печене :).

Пожелавам си по-топли януарски дни и до скоро!

Save

Save

Save

Save

Save

Save

Save

Save

Save

Save

Save

Слънце и облаци

Днес, като се събудих видях колко интересно е небето и реших да го заснема.Дойде и изгревът,но започна и да вали. И по едно време, един облак закри слънцето и се получи този ефект :).

Хубав ден ви желая!

Save

Save

Последните английски рози

След предишната ми публикация за английските рози, реших да мина покрай един храст, който снимах миналата година.  Той се намира до една детска градина и според това кога го посещавам, може да е доста обран откъм външната страна.

Но случайно се беше случило така, че вратата на градината беше отворена и реших да се примъкна съвсееем мъничко, за да поснимам.

Както може да се очаква, най-хубавите рози бяха от вътрешната страна.

В един момент реших, че съм снимала достатъчно и тъкмо се бях запътила към изхода, когато видях гарда на градината да приближава. Може би ме беше видял от по-рано, но ме беше оставил да поснимам. Кой знае. Аз се направих, че не го забелязвам. Той също не извика.Не съм сигурна, че е добра идея да влизам в оградени пространства за в бъдеще. Макар да не правя нищо лошо, мога да създам проблем на някого (или на себе си :), но за едни рози какво ли не прави човек.

PS.  Тази публикация се появи първоначално със заглавието „Последните чаени рози“, но след правилния коментар на Ралица Бонева, че тези рози не са чаени, беше коригирана.

Save

Save

Розово време

Голямо клише е да кажеш, че харесваш рози. Почти толкова тривиално е като да кажеш, че не харесваш карамфили.

И аз наистина не си падах по розите, докато през годините не започнах да се хващам как през май се обръщам след всяка срещната роза.

Миналата година като открих (знам, малко късничко) английските рози, бях напълно обезоръжена и вече разбирам защо казват, че розата е царица на цветята.

Честито ни розово време!

PS.  Тази публикация е коригирана. Първоначално наричах тези рози чаени, но след правилния коментар на Ралица Бонева, че тези рози са английски, статията е коригирана.

Save

Save

Твоето нещо

Онзи ден минавам покрай ботаническата градина на паметника „Левски“ и виждам на оградата да се белее обява напечатана на лист А4: „Ботаническата градина търси градинари. Може и пенсионери.“

Казах си: „Ето това би била хубава работа за мен като се пенсионирам…ако ме държат краката и ръцете…и ако съм здрава и жива“ (може би в обратен ред ;). И се замислих, защо трябва да чакам до пенсия, за да осъществя нещо, което ми е на сърцето, което пък ме подсети за това стихотворение на Мария Донева (важи и за хора и за призвания според мен :):

Твоето нещо

Твоето нещо ще те намери.
Скътани вещи в тъмни килери.

Точните думи – в някоя книга.
В празника шумен – няколко мига,

твои и само за тебе приготвени.
Две-три идеи, в ума ти закотвени.

Цветето. Вазата. Сянката. Шепотът.
Точно ей тази светулка във шепата.

Значи е важно, причина си има
именно аз да ти бъда любима.

Както със теб сме смутени и смешни,
за да ме видиш, когато те срещна,

важното, тихото, страшното, нежното –
твоето нещо, това, неизбежното,

то ни е чакало, то е избрало
да сме си заедно, да сме си цяло.

Мария Донева

от тук: http://mdoneva.com/2012/06/08/tvoetoneshto/

 

Save

Save

Супата с тиква и индийски подправки на госпожа Ива

Миналата година още в края на октомври госпожите от детската градина на Мишо ми връчиха едно тесте листа с текст за адвентската пиеса, която бяха решили  да представим пред децата за Коледа.

По него време не бях във форма – гонеше ме постоянна умора, а и имах чувството, че една от госпожите ме гледа леко преценяващо и хич не се въодушевих, че ще трябва да правя нещо пред публика.

След раждането на Мишо имах проблеми с паметта – не можех да назовавам елементарни предмети като пералня или миялна машина. Описвах ги с думи като машината, в която перем или машината, в която мием съдове. Лека-полека този проблем отшумя, но не се чувствах в настроение да излизам на сцена, пък било то и само пред децата и останалата част от родителите.

Ако съм се замислила дали да се откажа, то трябва да е било за секунда, защото знаех, че не мога да оставя Мишо без поне един родител , който да участва в пиесата. Знаех, че Иво въобще не е по представленията и училищните пиеси. Погледнах ролята, която ми бяха дали – на един от ханджиите (ханджийка в случая :), който приютява Йосиф и Мария. Имах само няколко реда текст и макар да трябваше да науча и текстовете на общите песни, се съгласих.

Тъй като страдам от лека форма на сценична треска, да речем, и се притеснявах дали ще успея да запомня нещо въобще, започнах да заучавам текста докато чаках по кръстовищата на път към или на връщане от детската градина, когато детето не беше в колата  с мен. Оказа се много удобна система – на светофара прочиташ няколко реда, докато караш ги повтаряш, на следващия ги затвърждаваш. Така разучих доста дългите текстове на общите песни и моите реплики.

Започнахме репетиции през събота от началото на ноември. Детската градина на Мишо беше извън града и тъй като отивахме предиобяд с децата, едната госпожа, с някой родител доброволец, разхождаше децата в гората докато ние репетирахме. След като се върнеха от разходка, госпожата беше така добра да ни приготви нещо за обяд. Понякога успяхваме да й помогнем. Понякога, какъвто беше случая с тази супа, не.

Миналата година през ноември беше студено. Бяхме репетирали няколко часа, бяхме изгладняли, а и аз се бях настудувала, когато госпожа Ива се появи с една голяма тенджера ароматна и топла супа от тиква.

Преди години бях правила супа от тиква, но нещо във вкуса не ми хареса. Тази, не знам дали заради студа или приятната работа с другите родители, беше много вкусна. Записах си рецептата, в която, за съжаление, нямаше точни мерки за подправките. Написала съм ви мерките, които използвам за нас, но вие можете да си ги увеличавате и намалявате според вашия вкус. Тази рецепта, освен вкусна е и бърза и лесна за приготвяне.  Супата с тиква на госпожа Ива

1 кг тиква, на кубчета

700 г картофи, малко по-наситно от тиквата

1 гл. лук, голяма, наситнена

стрък целина, на ситно

кимион 1 ч.л.

черен пипер 1/4 ч.л.

дафинов лист, голям или 2 малки

къри 1/2 ч.л.

асафетида 1-2 щ

1 и 1/2 ч.л. сол

шарлан/зехтин/олио – 3 с.л.

Задушавате лука в шарлана/олиото. Добавяте подправките, завъртате за 30 секунди. Добавяте целината, картофите и тиквата. Разбърквате няколко пъти. Заливате с вода почти до горе, посолявате, кипвате, след което намалявате на слаб огън и оставяте да къкри до сваряване на зеленчуците като разбърквате от време на време.

Тук е един много важен момент. Махате дафиновия лист! (защото веднъж пропуснах тази важна стъпка ;) Пюрирате, посолявате отново, ако е необходимо, и разреждате допълнително до желаната от вас консистенция.

Кротоните госпожа Ива беше завъртяла на тиган в шарлан до златисто. Моите все ги правя на фурна, но нейните, трябва да призная, бяха по-вкусни. 

А за пиесата, получи се много мило и хубаво представление. Толкова е приятно да изпълняваш нещо пред деца. Дори и да се притесняваш от представяне пред публика, дори и да се страхуваш, че ще забравиш репликите си, като ги видиш, всичко си идва на мястото.

Първоначално имаше притеснени деца, защото не ни разпознаха в костюмите. След това имаше плахи провиквания, „Мамо!“, за да проверят дали дегизираната жена е наистина майка им, а като разбраха, че има някаква история, която се опитваме да разкажем, имаше и много заинтригувани погледи дори от най-буйните и трудни за заинтригуване деца.

Нея вечер беше голямо бързане и имам само тази снимка за спомен. Не е с добро качество, но дава представа. Аз съм с престилката на прабаба ми и една зелена руска забрадка, от майка, която е малко по-малка от мен на години. Реквизитът ни беше оскъден, но компенсирахме с ентусиазъм.След представлението актьорите бяхме по-въодушевени от публиката. Докато се прибирахме към къщи, весело приказвахме един през друг (защото се прибрахме с още едно семейство). Публиката също беше доволна, дори и най-скептичните нейни представители ;).

Беше може би най-хубавото ми коледно тържество извън къщи. Жалко, че тази детска градина на Мишо затвори и няма да можем да повторим и тази година това задушевно тържество, но да се надяваме, че както казват, „когато една врата се затваря, друга се отваря“.

Save

Save

Хайку в снимки

От доста време се чувствам раздвоена между това, което пиша тук и социалната ми личност. Разбира се, че и двете са част от мен, но така както съм ги разделила е малко особено – шизофренично.

От друга страна, не ми се замърсява това пространство със злободневие. И него го има – не съм само бяла и добра – но имам нужда и от красота, за да продължа и да съм себе си.

Така че днес, малко различно добро утро с едно импровизирано хайку с рози, покрай които минавам всяка сутрин докато водя детето на градина.

розовият цвят

падна в хризантемата

есенен ден

 

Save

Save

Save

Save